375 386 ×
thank you · danke · merci · tak · gracias · grazie · благодаря́ · dziękuję · bedankt · obrigado · ευχαριστώ · köszönöm · mulțumesc · kiitos · poďakovať · hvala
Участвайте

Нашият отговор за най-добрата подкрепа на сладководните екосистеми и ползите за природата, обществото и икономиката

 

Европейската комисия оценява дали водната политика на ЕС е подходяща за целта и търси от обществеността колкото се може повече гледни точки за това колко важни са сладководните екосистеми, дали законодателството на ЕС е довело до преминаване към устойчиво управление на водите и дали е довело до подобрения в здравето на водните обекти. Онлайн консултациите по Рамковата директива за водите на ЕС стартираха на 17 септември 2018 г. и от всички граждани и от широкия кръг заинтересовани страни се изисква да изразят мнението си.

 

Бихме искали да предложим следните отговори на въпросите, отнасящи се до Рамковата директива за водите (РДВ или WFD) и нейните две дъщерни директиви: Директивата за подземните води и Директивата за стандартите за качество на околната среда (наричана още Директивата за приоритетните вещества), тъй като те представляват основната рамка за устойчиво управление на водите в Европа. Освен това много правителства и сектори от ЕС, които имат важни икономически интереси, искат да отслабят РДВ. Предложеният от нас отговор трябва да гарантира, че този революционен закон ще остане силен и ще може да продължи да дава възможност за промяна на парадигмата към устойчиво управление на водите в целия ЕС.

 

 

 

 

Част I - Въпросник за обществеността

 

1. Как оценявате състоянието на водите в Европа днес?

Недобро

 

Нашата обосновка

Въпреки някои подобрения благодарение на Рамковата директива за водите, особено по отношение на някои замърсители, състоянието на европейските води все още е лошо. Всъщност 60% от реките, езерата и влажните зони на ЕС понастоящем не са здрави и не успяват да постигнат целта за „добро състояние“, дефинирано в Рамковата директива за водите. Макар че състоянието на подземните води като цяло се подобрява, все още съществуват значителни проблеми в някои части на Европа.

 

2. Според Вас кое от следните е приоритет по отношение на водите и тяхната употреба и функции?

 

  • Защита на източниците на питейна вода и на водоснабдителните системи: висок приоритет
  • Опазване на водите от замърсяване: висок приоритет
  • Наличие на питейна вода и на вода за битови нужди: висок приоритет
  • Наличие на вода за напояване в земеделския сектор: нисък приоритет
  • Наличие на вода за промишлеността: нисък приоритет
  • Наличие на води, използвани за туристически и развлекателни цели: висок приоритет
  • Наличие на води, използвани за транспортни цели: нисък приоритет
  • Наличие на вода, използвана за производство на енергия: нисък приоритет
  • Опазване на естествените води и свързаните с тях екосистеми: висок приоритет
  • Предотвратяване и защита от наводнения: висок приоритет

 

Нашата обосновка

Ако РДВ се изпълнява правилно, трябва да има достатъчно вода, за да се задоволят всички основателни нужди. Независимо от това, питейната вода и поддържането на екосистемите като източник на вода за други потребители трябва да бъдат приоритет, що се отнася до разпределението на водата.

 

3.  Смятате ли, че понастоящем водите се управляват и използват по устойчив начин?

Не

 

Нашата обосновка

Понастоящем държавите-членки показват малко амбиция да се справят с основните двигатели на неустойчивото управление на водните ресурси на Европа. Настоящото прилагане на законодателството на ЕС в областта на водите – което съществува точно за гарантиране на устойчивото управление и използване на водите – се характеризира с прекомерна употреба и често злоупотреба, с гъвкавост, която позволява на правителствата да отложат необходимите мерки, да снижат целите или да позволят развитието на деструктивни проекти. Освен това настоящите планове за управление на водосборните басейни са неефективни поради неподходящо планиране от страна на властите и участието на заинтересованите страни, като разчитат в голяма степен на доброволни мерки и не са подкрепени от достатъчно финансиране за прилагане на мерки за контрол и вследствие на това не изпълняват екологичните цели. Накрая големите потребители на вода и замърсители (например земеделски стопани с неустойчиви селскостопански практики) не плащат справедливия си дял, за да компенсират щетите, които са причинили на заобикалящата водна среда, като разходите се понасят главно от данъкоплатците и потребителите чрез сметки за вода.

 

6. Смятате ли, че управлението на водните ресурси във Вашата страна се е подобрило след въвеждането на Рамковата директива за водите (2003 г.) и Директивата за наводненията (2009 г.)? Забележка: посочените години са годините на въвеждане на тези директиви в националното законодателство.

Да, в известна степен

 

Нашата обосновка

Въпреки че целите на политиката на ЕС в областта на водите все още не са постигнати и нивото на амбиция по отношение на устойчивото управление на водите остава ниско сред държавите-членки, РДВ оказва положително въздействие върху управленските практики в цяла Европа. Бяха въведени стабилни управленски структури и знанията ни за състоянието и натиска върху реките, езерата, влажните зони, делтите, подпочвените води и крайбрежните води в ЕС значително се подобриха, както и знанията ни за най-ефективните от гледна точка на разходите мерки за справяне с този натиск. Наблюдава се съществено подобрение на прозрачността в управлението на водите и участието на обществеността, като и двете са директни резултати от РДВ. Накрая станахме свидетели на напредък в нивото на сътрудничество между държавите, които споделят речни басейни, осигуряващи жизненоважна трансгранична защита на сладководните екосистеми.

 

7. Смятате ли, че качеството на повърхностните и подземните води във Вашата страна или регион се е подобрило след въвеждането на Рамковата директива за водите?

Да, в известна степен

 

Нашата обосновка

Подобренията зависят в пълна степен от желанието на държавите-членки да предприемат необходимите действия, за да гарантират, че техните реки, езера, влажни зони и подпочвени води са здрави и, където РДВ е била правилно приложена, са настъпили подобрения. Като цяло видяхме, че в цяла Европа комбинацията от мерки, приети съгласно РДВ, доведе до намаляване на замърсяването от градски, промишлени и селскостопански източници, както и до предотвратяване на негативните промени в природните условия на екосистемите чрез спиране или приспособяване на някои разрушителни инфраструктурни проекти. Имаше вълни от възстановяване на екосистемата на сладководни води в цяла Европа и някои мерки за възстановяване (например някои проекти за отстраняване на язовирите) оказват незабавно въздействие върху възстановяването на биологичното разнообразие.

 

8. Според Вас кое от следните е пречка за постигането на добро качествено и количествено състояние на повърхностните/подземните води? (Моля, посочете за всеки проблем оценка от 5 до 1, където 5 = много голяма пречка, 4 = голяма пречка, 3 = умерена пречка, 2 = малка пречка, 1 = не е пречка. Ако е възможно, посочете оценка за всички проблеми, но можете да избирате и отговор „Не знам / Без мнение“.)

 

Количествени аспекти

  • Нарастващо търсене на питейна вода / увеличаване на населението: 2 (малка пречка)
  • Нарастващото търсене на вода за производството на енергия, промишлеността и селското стопанство: 5 (много голяма пречка)
  • Нарастващо търсене на вода за промишлени дейности: 3 (умерена пречка)
  • Нарастващо търсене на вода за напояване в земеделския сектор: 5 (много голяма пречка)
  • По-тежки суши (водещи до по-малко наличие на вода) в резултат от изменението на климата: 2 (малка пречка)

 

Замърсяване на водите

  • Замърсяване на водите в резултат от използването на пестициди в селскостопанския сектор: 5 (много голяма пречка)
  • Замърсяване на водите с хранителни вещества от: 5 (много голяма пречка)

а) градските и промишлените отпадъчни води: 2 (малка пречка)

б) използването на изкуствен и оборски тор в селскостопанския сектор: 5 (много голяма пречка)

  • Замърсяване с тежки метали от всякакви източници, включително миннодобивни дейности в миналото: 5 (много голяма пречка)
  • Продължаващо замърсяване с органични химикали, които вече са забранени в ЕС: 4 (голяма пречка)

Нововъзникващи замърсители (напр. пластмасови микрочастици, фармацевтични продукти): (Не знам / Без мнение)

а) пластмасови микрочастици: (Не знам / Без мнение)

б) фармацевтични продукти: 3 (умерена пречка)

в) други нововъзникващи замърсители: (Не знам / Без мнение)

  • Недостатъчно регулиране на емисиите на замърсители: 2 (малка пречка)

 

Биологично разнообразие

  • Отрицателно въздействие върху водните екосистеми: 5 (много голяма пречка)
  • Отрицателно въздействие върху сухоземните екосистеми, които са зависими от водата: 5 (много голяма пречка)

 

Развитие на инфраструктурата (напр. изправяне на коритата на реки, изграждане на язовири, защита от наводнения, миннодобивни дейности): 5 (много голяма пречка)

  • Недостатъчен капацитет на канализационната система (водещ до преливане)
  • Физически промени на водните обекти: 3 (умерена пречка)
  • Неподходящ или ограничен обем на водохранилищата (напояване, производство на енергия и др.): (Не знам / Без мнение)
  • Течове в мрежите за снабдяване с питейна вода: 3 (умерена пречка)

 

Водочерпене

  • Незаконно или нерегламентирано водочерпене: 5 (много голяма пречка)
  • Регламентирани, но неустойчиви равнища на водочерпене: 5 (много голяма пречка)
  • Ниски такси за водочерпене (водещи до разхищения и/или липса на събиране/повторно използване на вода): 5 (много голяма пречка)

 

Нашата обосновка

Сладководните екосистеми са изправени пред разнообразен натиск. Обаче това, което представлява много съществена пречка за доставянето и поддържането на добро състояние на повърхностните и подземните води, са: замърсяване от селското стопанство, свръх абсорбиране на водоносни пластове и реки (до голяма степен поради неустойчиви земеделски практики) и промени в природните и физическите условия на реки и други сладководни екосистеми, дължащи се на водноелектрически централи, навигация, земеделие и управление на наводненията. Освен това фактът, че големите замърсители и ползватели не са накарани да плащат справедливо за причинените от тях щети (силно изискване на РДВ, което понастоящем не се спазва), също е значителна пречка за поддържането на реки, езера, влажни зони, крайбрежни води и подземни води в добро здраве. Въздействието на възникващите замърсители, включително микропластмасите, върху постигането на целите на РДВ все още не е оценено.

 

9. Кои са основните предизвикателства пред управлението на водите във Вашата страна или регион? Поставете отметка на най-важните предизвикателства:

(най-много 5 отговора)

 

  • Липса на приоритети по въпросите в областта на водите в националните политически програми
  • Недостатъчни консултации и участие на широката общественост и съответните заинтересовани страни
  • Недостатъчна интеграция с други сектори, свързани с водата, и противоречащи си политики за планиране
  • Предизвикателства, свързани със земеделските дейности (напр. хранителни вещества, еутрофикация, пестициди, водочерпене и т.н.)
  • Други: Липса на политическа воля от моето правителство да се справя с основните натиск върху сладководните екосистеми (например селското стопанство, водноелектрическите централи, корабоплаването, сивото управление на наводненията), демонстрирани и чрез използването на изключения и средства, които не се разпределят за мерки за управление на водите.

 

Нашата обосновка

Налице е явна липса на политическа воля от правителствата да се справят ефективно с основния натиск върху техните сладководни екосистеми и това е най-основното предизвикателство за устойчивото управление на водите в Европа. Тази ниска амбиция е и резултат от това, че водата не заема високо място в политическия дневен ред, а здравите сладководни екосистеми са подценени. Това е особено вярно в случаите, в които се отчитат секторите на селското стопанство, енергетиката и транспорта. Например, селскостопанската политика на ЕС насърчава интензификацията на земеделието, което води до замърсяване и прекомерно извличане. Енергийните политики насърчават и субсидират варианти като водноелектрически централи, въпреки отрицателното им въздействие върху биологичното разнообразие. Транспортните политики налагат лошо разположено развитие на инфраструктурата, като се отделя малко внимание на сладководните видове и техните местообитания. Не се консултират или поне не се консултират с достатъчно широк кръг заинтересовани страни (включително екологични групи и широката общественост) относно решенията, свързани с опазването и възстановяването на нашите води, което също представлява пречка за необходимите действия, както и липсата на желание за разпределение на финансиране за необходимите мерки.

 

11. Според Вас кои действия са допринесли в най-голяма степен за подобряване на качеството на водите и ефективността на тяхното използване след въвеждането на Рамковата директива за водите в националното законодателство през 2003 г.? (Моля, посочете за всяко действие оценка от 5 до 1, където 5 = много голямо подобрение, 4 = голямо подобрение, 3 = умерено подобрение, 2 = малко подобрение, 1 = няма подобрение. Ако е възможно, посочете оценка за всички действия, но можете да избирате и отговор „Не знам / Без мнение“.)

 

  • По-строго регулиране на замърсяването на околната среда: 3 (умерена пречка)
  • По-строго регулиране с цел минимално използване на вредни химикали в промишлеността и др.: 3 (умерена пречка)
  • Международно сътрудничество за борба със замърсяването: 3 (умерена пречка)
  • Промяна на подходите към използването на вода за производство/преобразуване на енергия (напр. Водноелектрически централи, системи с водно охлаждане и др.): 2 (малка пречка)
  • По-ефективни технологии за пречистване на отпадъчните води: 4 (голяма пречка)
  • Използване на по-добри технологии в домакинствата/битовите уреди с цел намаляване на потреблението на вода (напр. двустепенни тоалетни казанчета, глави за душове с регулиране на водната струя, екологосъобразни перални машини): 2 (малка пречка)
  • Различни тарифи за потребление на вода (напр. в зависимост от това дали водата се използва за промишлени, земеделски или битови нужди): 3 (умерена пречка)
  • Повече публично достъпна информация за качеството на водите, наличието на вода и разпределението на водите: 2 (малка пречка)
  • По-устойчиво използване на водите в земеделския сектор: 2 (малка пречка)
  • Промени в други земеделски практики, които могат да се отразят на качеството на водата и нейната наличност (напр. намаляване на употребата на пестициди, биологично земеделие, сеитбооборот и др.): 2 (малка пречка)
  • Градоустройство, с което се „осигурява пространство за водите“: 3 (умерена пречка)
  • По-добра интеграция на опазването на водите и тяхното използване за транспортни цели: 2 (малка пречка)
  • Научни изследвания и иновации, водещи до повишаване на ефективността при използването на водите и справяне с евентуални източници на замърсяване: 2 (малка пречка)
  • Други: /

 

 

Нашата обосновка

Мерките, които се оказаха най-ефективни по отношение на целите на РДВ, са регулаторни мерки като ограничения в използването на определени замърсяващи вещества, използване на икономически инструменти като водни тарифи, както и прилагане на мерки, въведени от свързаното законодателство на ЕС, като например третирането на отпадъчните води. Избраните доброволни мерки, особено по отношение на селскостопанското замърсяване или прекомерното извличане, са много по-малко ефективни.

 

13. Безпокоите ли се за възможните последици от изменението на климата за качеството и наличието на водни ресурси?

Да, и за двете

 

14. Смятате ли, че се прави достатъчно за противодействие на последиците от изменението на климата по отношение на качеството и наличието на водни ресурси?

Не

 

Нашата обосновка (за отговори на въпроси 13 и 14)

В много части на Европа, и особено в Средиземно море, изменението на климата вероятно ще увеличи търсенето на вода, но и ще намали водоснабдяването. В други части на Европа увеличаването на оттока, наводненията или покачването на морското равнище ще бъде по-скоро проблем, също засягащ и качеството на водата, както и инфраструктурата за снабдяване с питейна вода. Ние вече сме свидетели на тези явления и можем да очакваме те да се засилят през следващите години. Трябва да се отбележи, че не само промените в климата, но преди всичко лошото управление на нашите водни ресурси води до ситуации на недостиг на вода или негативните въздействия от наводненията. Правителствата ще трябва да направят много повече, за да се справят едновременно с нуждите от вода не само на устойчивото земеделие, производителите на енергия и промишлеността, но и на увеличаването на популациите и сладководните екосистеми. РДВ е перфектният инструмент за посрещане на това предизвикателство.

 

22. Доколко сте запознат със следните правни актове на ЕС и свързаните с тях изисквания?

Рамкова директива за водите: Донякъде запознат

Директива за подземните води: Донякъде запознат

Директива относно стандартите за качество на околната среда: Донякъде запознат

Директива за наводненията: Донякъде запознат

 

23. Горепосочените правни актове на ЕС допринесли ли са за намаляване на замърсяването и увеличаване на безопасността на реките и езерата през последното десетилетие?

Да, в голяма степен

 

Нашата обосновка

Видяхме забележително намаляване на замърсителите, свързани с градските и промишлени отпадъчни води (например амониеви и фосфатни) в повечето европейски реки и езера. Голямото количество реки и езера, които са подходящи за къпане, също са оценени да са с добро качество. Остават обаче някои предизвикателства, особено по отношение на дифузното замърсяване от селското стопанство.

 

24.  Горепосочените правни актове на ЕС допринесли ли са за намаляване на замърсяването и увеличаване на безопасността на подземните води във Вашата страна през последното десетилетие?

Да, в известна степен

 

Нашата обосновка

Тъй като подпочвените води реагират по-бавно на мерките за борба със замърсяването, отколкото реките и езерата, тенденцията на намаляване на замърсяването е по-слабо забележима в подземните води. Натискът от селското стопанство остава постоянната основна причина за лошото състояние на подземните води в Европа.

 

25. Как оценявате цялостния принос на горепосочените правни актове на ЕС за подобряване на управлението на водните ресурси, включително на количеството и наличието на вода?

Голям принос

 

Нашата обосновка

РДВ е основният двигател за разработването на по-стриктно и амбициозно национално законодателство за устойчиво използване на водите и опазване на сладководните екосистеми от замърсяване, свръх извличане и негативни промени в природните условия. Примери в цяла Европа ясно показват, че когато тя е приложена правилно, РДВ е движещата сила за подобряване на управлението на водите и впоследствие за състоянието на сладководните екосистеми, биоразнообразието и услугите, които тези екосистеми осигуряват на хората, природата и икономиката. Въпреки че трябва да се направи много повече за прилагането и влизането в сила на този закон, РДВ е подходяща за целта, за която е разработена.

 

26. Как оценявате цялостния принос на горепосочените правни актове на ЕС за предотвратяване на замърсяването на преходните и крайбрежните води (вкл. фиордите, естуарите, лагуните, делтите)?

Голям принос

 

Нашата обосновка

Обхватът на РДВ дава същото ниво на защита от замърсяване за преходните и крайбрежните води, както при реките и езерата, и ние наблюдаваме подобрения в тези води по отношение на химическото замърсяване. При все това относително по-голяма част от преходните и крайбрежните води, отколкото реките и езерата, са засегнати от замърсяване, което показва, че държавите-членки не се справят ефективно с този натиск във фиордите, устията, лагуните и делтите.

 

Допълнителни коментари:

 

Загрижен съм за сегашното и бъдещото състояние на нашите сладководни екосистеми и съм съгласен с природозащитните експерти, че Рамковата директива за водите на ЕС е годна да изпълнява целите си и е осигурила защита на водите, както и е донесла ползи за икономиката и обществото. Моля, запознайте се с моя подробен отговор в полето за коментари в Част II на проучването относно това защо Водната директива е ефективна и подходяща.

 

Като гражданин с грижа за околната среда, аз съм против промяната на Директивата и искам нейните високи стандарти да се прилагат в цяла Европа. Държавите-членки не са достатъчно амбициозни при прилагането на Директивата. Това се вижда от неефективните планове за управление на речните басейни, зле изпълняваните програми, недостатъчното финансиране за контролни мерки, и прекомерната употреба (и злоупотреба) с различните изключения, предвидени в РМД. Водната директива се нуждае от пълно прилагане от държавите-членки и засилена подкрепа от страна на Европейската Комисия.

 

Част II - Въпросник за експертни заинтересовани страни

 

1. В каква степен прилагането на горепосочените директиви е ефикасно по отношение на постигането на следните цели?

 

  • Предотвратяване на влошаването на състоянието: Умерено ефикасно
  • Опазване и подобряване на състоянието на водните екосистеми: Умерено ефикасно
  • Намаляване на химичното замърсяване на повърхностните води: Много ефикасно
  • Намаляване на замърсяването на повърхностните води с хранителни вещества: Не особено ефикасно
  • Намаляване на химичното замърсяване на подземните води: Много ефикасно
  • Намаляване на замърсяването на подземните води с хранителни вещества: Не особено ефикасно
  • Опазване на подземните водни обекти от изчерпване: Не особено ефикасно
  • Насърчаване на устойчиво използване на водите: Не особено ефикасно
  • Подобряване на хидроморфологичното състояние на повърхностните води: Не особено ефикасно
  • Допринасяне за опазването на морските и крайбрежните води: Не особено ефикасно
  • Осигуряване на достатъчно инвестиции в инфраструктура и мерки: Не особено ефикасно
  • Намаляване на разходите за производство на питейна вода: Умерено ефикасно
  • Смекчаване на последиците от сушите: Умерено ефикасно
  • Управление на риска от наводнения: Умерено ефикасно
  • Допринасяне за осигуряването на достатъчно снабдяване с вода с добро качество: Умерено ефикасно

 

Нашата обосновка

Ефективността на законодателството върви ръка за ръка с начина, по който се прилага. Когато е въведена адекватна комбинация от мерки (като забрана на опасни химикали за намаляване на химическото замърсяване), законодателството е умерено или много ефективно. Необходими са по-ефективни мерки за постигане на други цели, като намаляване на замърсяването с хранителни вещества от селското стопанство.

 

3. Доколкото Ви е известно, всички изисквания по директивите прилагат ли се ефективно във Вашата страна?

Не

 

Ако отговорът е „не“, моля, дайте примери с най-значителните пропуски в прилагането на съответните директиви:

 

Рамковата директива за водите:

 

  • Неефективни Планове за управление на речните басейни (ПУРБ) и Програми от мерки (ПМ), които не съдържат подходящи и разходно ефективни мерки за справяне с основния натиск (като промишлени емисии, напр.); мерките често са твърде неясни и не са свързани с натиска и често са доброволни, тъй като правителствата се колебаят да въведат задължителни мерки. Също така липсват мащабни мерки за възстановяване.
  • Недостатъчно наблюдение и методи за оценка и класификация на състоянието на водните обекти. Съществуват неясноти по отношение състоянието и причините за неуспеха; често не се откриват очевиден натиск или влошаване на състоянието.
  • ПУРБ и ПМ са приети без достатъчно финансиране, отпуснато в националните бюджети за прилагане на контролни мерки и планове за придобиване на финансиране от ЕС, нито са начини да накарат потребителите на вода да осигурят адекватен принос за възстановяване на разходите за водоползване или за почистване на замърсяването от някои от основните причинители като селското стопанство. Липсва признание за екологичните и социално-икономическите ползи, произтичащи от подобряването на състоянието на водите.
  • В някои държави националните законодателства не позволяват преразглеждане и изменение на съществуващи разрешителни, например за водоснабдяване или водовземане, поради което не може да се гарантира спазването на целите на РДВ.
  • Прекомерно използване и злоупотреба с различни видове освобождавания. Често оправданията за тези изключения са недостатъчни и не е ясно дали са предприети мерки за постигане на целите; понякога се прилагат цялостни изключения за някои сектори (напр. управление на наводненията).
  • Липсата на прозрачност и участието на обществеността не са ефективно гарантирани. При вземането на решения за управление на водите, включително процесите на ПУРБ, липсва прозрачност и не винаги е ясно как се вземат решенията и се отчитат вижданията на заинтересованите страни.

 

Нашата обосновка

Много правителства все още не са изпълнили всички изисквания. Избраните доброволни мерки не са ефективни, например, за да се справят със замърсяването от селското стопанство или не разполагат с финансови средства за тяхното въвеждане. Много правителства злоупотребяват по правило с механизма за гъвкавост в РДВ и позволиха да се понижат целите и да се даде възможност за по-дълги периоди от време, за да се доведе състоянието на нашите реки, езера и водоносни пластове до добро здраве. Освен това тези, които замърсяват не са били накарани да плащат, за да се компенсират щетите, които са причинени на нашата водна среда.

 

4. Съгласно Рамковата директива за водите воден обект е в добро състояние само когато всички качествени елементи са в добро състояние и съответните стандарти за качество по отношение на доброто състояние са спазени (принцип „one-out, all-out“). В каква степен сте съгласен със следните твърдения:

 

  • Принципът „one-out, all-out“ гарантира, че всички видове натиск са обхванати в достатъчна степен от използваните във Вашата страна методи за оценка на екологичното състояние: В голяма степен
  • Подходът „one-out, all-out“ дава ясна представа за това къде са необходими подобрения: В голяма степен
  • Разглеждането на резултатите от оценки съгласно принципа „one-out, all-out“ дава възможност за подходящо определяне на приоритетните мерки: В голяма степен
  • Ще е по-лесно да се обяснява на обществеността по кои аспекти е постигнат напредък, ако публикуваните официални данни за състоянието не се основават на принципа „one-out, all-out“: Не съм съгласен
  • Подходът „one-out, all-out“ към класифицирането стимулира държавите от ЕС да се концентрират върху подобряването на водните обекти, чието състояние е близо до добро, вместо на тези които са в най-лошо състояние: Не съм съгласен
  • Би било полезно да се помисли как оценките съгласно принципа „one-out, all-out“ могат да бъдат допълнени с повече подробности за напредъка по отношение на екологичното състояние: Не съм съгласен
  • Отказ от оценките съгласно принципа „one-out, all-out“ ще доведе до риск от пренебрегване на нерешените проблеми: В голяма степен

 

Нашата обосновка

„One-out, all-out“ е важен научен принцип на РДВ, което означава, че ако например състоянието на рибата е под стандарта, реката или езерото не могат да се считат за здрави, въпреки че качеството на водата е подобрено. Органите обаче могат да съобщят за постигнатия от тях напредък в борбата с химическото замърсяване в същата река или езеро и този научен принцип не ги спира да оправдават действията, а по-скоро гарантира, че се разглеждат всички проблеми с водата. Тя признава, че сладководните екосистеми се състоят от сложни, взаимосвързани и взаимозависими отношения между видовете и физическите процеси и въплъщават принципа на предпазливостта, в лицето на несигурността за това как функционират тези сложни мрежи от взаимодействия и взаимозависимости.  

 

17.  Според Вас принципът за възвръщаемост на разходите (член 9 от Рамковата директива за водите) прилага ли се във Вашата страна?

Не

 

Ако отговорът е „не“ или „до известна степен“, моля, обяснете:

 

Въпреки че голяма част от държавите-членки въведоха или коригираха механизмите за ценообразуване на водата, за да изпълнят изискванията на РДВ, адекватното ценообразуване на водата остава голямо предизвикателство в целия ЕС:

 

  • Ценообразуването на водата не е изпълнено напълно и адекватно в различните сектори и вместо това често се ограничава до пречистването на отпадни води и доставянето на питейна вода.
  • Цените не отразяват реалните разходи, като разходите за околната среда и/или ресурсите рядко се интегрират в ценовата система. Екологичните и ресурсните разходи често не се изчисляват.
  • Някои механизми са селективни и изключват някои основни потребители или замърсители и често има голямо несъответствие между приноса на различните ползватели на вода, като домакинствата често носят най-голяма тежест, като плащат много повече от селското стопанство и/или промишлеността.

 

Нашата обосновка

Законодателството задължава страните да накарат тези, които замърсяват да плащат за мерките за справяне с проблемите, които са причинили. Това обаче все още не е станало и някои правителства избраха да увеличат сметките за водата, вместо да въведат адекватни икономически инструменти, например, когато земеделските стопани от промишлено значение, които причиняват замърсяване на водите, плащат.

 

24. Като вземете предвид целите на Рамковата директива за водите и ползите от нея, с Директивата наложена ли е непропорционална административна тежест върху органи (национални, регионални или местни), стопански субекти (напр. сектори, водни дружества), граждани или други страни?

Не

 

Нашата обосновка

Мерките за връщане на нашата водна среда към здраво състояние са скъпо струващи. Обаче ползите от здравословните реки, езера и влажни зони ни осигуряват далеч надхвърлят тези разходи. Икономическите сектори, отговорни за натиска върху нашите води, трябва да прилагат мерки за справяне с тези проблеми. Няма данни, че РДВ налага непропорционални задължения. Освен това РДВ има няколко правни механизма, за да гарантира, че мерките не се предприемат, ако се сметнат за прекалено скъпи или прекалено затрудняват промишлеността, напр. производители на водноелектрически централи.

 

34. Смятате ли че прилагането на Рамковата директива за водите, Директивата относно стандартите за качество на околната среда, Директивата за подземните води и Директивата за наводненията е довело до подобряване на разбирането на хората относно значението на доброто качество на водите за околната среда и човешкото здраве и относно начините, по които то може да бъде постигнато?

Донякъде

 

Ако отговорът е „не“ или „донякъде“, моля, обяснете:

 

РДВ създаде редица подходящи задължения, които, ако бъдат приложени правилно, могат да подобрят разбирането и оценката на хората за значението на водите и да осигурят подкрепа за постигането на целите на РДВ. Все пак, въпреки някои положителни примери, изискванията за участие на обществеността в РДВ досега не бяха напълно изпълнени. Като такива често са пропуснати възможностите за правилна комуникация на ползите от здравословните сладководни екосистеми, за включване на хората в прилагането на амбициозната РДВ и за насърчаване на подкрепата на обществото/общността.

 

Нашата обосновка

Поради задълженията в законодателството на ЕС знаем много повече за състоянието на нашата водна среда, проблемите, които трябва да бъдат решени, както и къде са възможни успехи при възстановяването на заливните ниви, за да се намалят щетите от наводнения или да се премахнат язовирите, за да се позволи отново миграцията на рибите. РДВ задължава правителствата да се консултират и ангажират гражданите при вземането на решения относно бъдещето на техните местни реки, езера и брегове. Правителствата обаче не са успели да признаят адекватно стойността на водите и здравите екосистеми, които все още се възприемат предимно като източници на вода и енергия. Критичните ползи, като сладководния риболов, естествената защита от наводнения за градовете и потоците от утайки, които държат световните делти над повишаващото се морско равнище, често се пренебрегват.

 

37. Има ли аспекти на Рамковата директива за водите, Директивата относно стандартите за качество на околната среда, Директивата за подземните води и Директивата за наводненията, които вече не са актуални за постигането на добро състояние на водите или за намаляване на риска от наводнения?

 

Рамковата директива за водите: Не

Директивата относно стандартите за качество на околната среда: Не

Директивата за подземните води: Не

Директивата за наводненията: Не

 

Нашата обосновка

Задълженията, залегнали в законодателството, остават релевантни предвид все по-големия натиск върху нашата водна среда, нарастващото търсене на вода, както и нарастващата честота и интензивност на наводненията и сушите. Водното законодателство на ЕС е достатъчно гъвкаво, за да се справи с непрекъснато променящите се обстоятелства, включително изменението на климата или новите технологични и икономически промени.

 

38. Разпоредбите на Рамковата директива за водите относно оценката на екологичното състояние дават ли възможност в достатъчна степен да се направи разграничение между последиците от изменението на климата и останалите въздействия?

Да, напълно

 

Нашата обосновка

РДВ задължава държавите-членки да оценяват натиска върху нашата водна среда. Въздействието на изменението на климата трябва да се разглежда като допълнителен натиск и трябва да бъде правилно интегрирано в плановете за управление на речните басейни на страните. Тези взаимоотношения между изменението на климата и други видове натиск могат да бъдат решени чрез внимателно определяне на „екологичното състояние“. Освен това гъвкавият процес на планиране на Рамковата директива за водите е подходящ за управление на въздействията от изменението на климата.

 

42. Разпоредбите на Рамковата директива за водите и на Директивата за подземните води достатъчни ли са за опазването на подземните води от породени от технологичното развитие дейности, напр. фракинг?

Да

 

Нашата обосновка

Рамковата директива за водите и нейната дъщерна Директива за подземните води могат да се приспособят към натиск, произтичащ от новите технологични разработки, поради принципа на предпазните мерки на РДВ и задължението за справяне с всички видове натиск върху водната среда – както по отношение на оценката, така и чрез приемане на рентабилна комбинация от мерки за справяне с този натиск. Това включва хидравлично разбиване, което има две потенциални последици за подпочвените води: снабдяване с вода, която е необходима за направата на инжекционната течност и оттичането на водата (изхвърляне на отпадъчни води), след като водата е била използвана. Директното изхвърляне на замърсители в подпочвените води (като инжектиране на отпадъчни води от хидравлично разбиване) е забранено съгласно РДВ. Заедно с други законодателни актове на ЕС (напр. Директивата за ОВОС, Директивите за птиците и местообитанията, Директивата за минните отпадъци, Регламента REACH, Регламента относно биоцидите, Директивата за екологичната отговорност), хидравличното разбиване може да се регулира от планирането и участието на обществеността в процеса на вземане на решения за въздействието върху околната среда между държавите-членки и прекратяването на дейностите.

 

46. Според Вас доколко Рамковата директива за водите, Директивата относно стандартите за качество на околната среда, Директивата за подземните води и Директивата за наводненията са съгласувани вътрешно?

Напълно съгласувани

 

Нашата обосновка

Постигането на по-голяма съгласуваност на политиките в рамките на водната политика на ЕС беше основна причина за въвеждането на РДВ. Големият натиск върху водите сега се решава в една обща регулаторна рамка и частите от законодателството на ЕС в областта на водите са последователни, и крайните срокове и специфичните задачи като участието на обществеността трябва да бъдат координирани.

 

49. Смятате ли, че правната рамка, съставена от разпоредбите на Рамковата директива за водите, Директивата относно стандартите за качество на околната среда, Директивата за подземните води и Директивата за наводненията, е съгласувана със следните области на политиката по отношение на околната среда или различни сектори?

 

  • Стратегия на ЕС за екологосъобразна инфраструктура: Напълно съгласувана
  • Политика за биологичното разнообразие: Напълно съгласувана
  • Политика за химикалите: Напълно съгласувана
  • Политика за опазване на морската среда: Напълно съгласувана
  • Политика за адаптиране и смекчаване на последиците от изменението на климата: Частично съгласувана
  • Политика за емисиите от промишлеността: Напълно съгласувана
  • Политика за качеството на въздуха: Напълно съгласувана
  • Политика за отпадъците: Напълно съгласувана
  • Ресурсна ефективност: Напълно съгласувана
  • Екологична отговорност: Напълно съгласувана
  • Престъпления против околната среда: Напълно съгласувана
  • Транспортна политика: Несъгласувана
  • Опазване на здравето: Напълно съгласувана
  • Селскостопански политики: Несъгласувана
  • Научни изследвания и иновации: Напълно съгласувана
  • Финансиране по програма LIFE+: Напълно съгласувана
  • Регионална политика: Частично съгласувана
  • Политика за гражданската защита: Напълно съгласувана
  • Друго: енергия: Несъгласувана

 

Ако имате допълнителни коментари, въведете ги тук:

 

Много части от законодателствата и политиките на ЕС в областта на околната среда подкрепят и се подкрепят от РДВ и дъщерните му директиви. Липсата на интеграция и съгласуваност на политиките с други секторни политики (най-вече селското стопанство, транспорта, енергетиката) обаче подкопава целите на достиженията на правото на ЕС в областта на водите. Трябва да се подчертае, че правната рамка на ЕС за устойчиво управление на водите не е причина за това несъответствие – анализите показват, че липсата на интегриране на проблемите за водата с други области на политиката е основната причина за лошото прилагане на законодателството на ЕС в областта на водите и се изразява на различни нива. Например, липсата на координация и съгласуваност на политиките се отразява в страни, които не се възползват от инвестиционните възможности за прилагане на мерките на РДВ, предоставени от финансовите механизми на ЕС (особено от фондовете на политиката на сближаване и от финансирането на Общата селскостопанска политика) и вместо това избират да финансират мерки, които застрашават прилагането на РДВ (напр. технически решения за управление на наводнения, навигация, напояване и отводняване на земя). Също така има неефективна координация между различните правителствени органи и отдели, поради което няма координирано прилагане между водните политики и други секторни политики като селското стопанство, енергетиката и транспорта. Това се отразява и в несближаване на процесите на планиране на инвестициите (напр. РДП се изготвят отделно от ПУРБ) или значителни различия по отношение на това, което различните отдели считат за устойчиво управление на водите (например разликата между екологичните и селскостопанските отдели по отношение на това, какво представлява „спестяването на вода“).

 

Нашата обосновка

РДВ е в съответствие с екологичното законодателство и подкрепя постигането на целите на политиката като спиране на загубата на биоразнообразие. Постигането на целите на РДВ значително се подкопава от неустойчивите практики, насърчавани в рамките на секторните политики на ЕС, особено в областта на селското стопанство, енергетиката и транспорта, а целите за опазване на водите трябва да бъдат интегрирани в същите тези секторни политики.

 

51. Каква е добавената стойност от приемането на законодателство на равнище ЕС в сравнение с това, което би могло да бъде постигнато чрез законодателство на национално/регионално равнище?

 

Рамкова директива за водите: Висока добавена стойност

Директива за подземните води: Висока добавена стойност

Директива относно стандартите за качество на околната среда: Висока добавена стойност

Директива за наводненията: Висока добавена стойност

 

Нашата обосновка

РДВ е основният двигател за разработването на по-стриктно и амбициозно национално законодателство за опазване на сладководните екосистеми. Той също така доведе до засилено сътрудничество и трансгранична защита на реките, споделяни от няколко държави от ЕС, като Дунав и Рейн. РДВ също така спомогна за установяване на равнопоставеност за дружествата, работещи в рамките на единния пазар на ЕС.

 

 

Заключителни въпроси:

 

Ако искате да представите повече подробности във връзка с Вашите отговори или да добавите коментари или информация по други въпроси, свързани с проверката за пригодност, моля, направете го тук:

 

Здравите водни екосистеми са важни за мен. Запознат съм с Директивата и съм съгласен с природозащитните експерти, че тя е годна за предназначението си и че нейните амбициозни цели са оправдани:

 

  • Подходът, избран във Водната директива, е подходящ за предотвратяване на влошаването и за възстановяването на водните екосистеми, и за гарантиране на надеждно снабдяване с чиста вода за всяко законосъобразно ползване. Директивата доведе до приемането на по-строги национални закони за защита на водите, а действията на ниво ЕС са оправдани, защото сладководните екосистеми не признават границите. РМД е достатъчно гъвкава, за да отговори на социално-икономическите проблеми, управленските структури, културните предпочитания и традиции.
  • Рамковата директива за водите остава релевантна за справяне с различните видове натиск върху водите на ЕС и свързаните с водата обществени и икономически предизвикателства (включително изменението на климата и новите технологии като фракинга). Определянето на здравето на екосистемите с принципа на Водната директива, че всички елементи са неразривно свързани и еднакво важни, остава критично, както и използването на подходящо ценообразуване на водата в съответствие с принципа "замърсителят / ползвателят плаща".
  • Когато се прилага правилно, РМД е доказано ефективна при опазването и възстановяването на сладководните екосистеми. Сегашното лошо състояние на водите на ЕС се дължи на липса на амбиция и политическа воля на моето правителството да се справи с натиска върху нашите води. И НЕ Е в резултат от законовите разпоредби на Директивата, нито на нейния подхода към управлението на водите.
  • Освен за опазването на природата, Директивата добави стойност за икономиката и донесе допълнителни социални ползи (като избягване на разходи за пречистване на водата, предотвратяване на икономически загуби поради суша и наводнения, ползи за здравето).
  • Водната директива е съгласувана с други законодателни актове на ЕС в областта на околната среда и подкрепя целите, свързани с икономическото развитие на ЕС. Постигането на целите на РМД обаче беше подкопано от неустойчивите практики, насърчавани от секторните политики на ЕС (особено в селското стопанство, енергетиката, транспорта).

 

Призовавам Комисията и държавите-членки да не променят Водната директива, а да я прилагат все по-добре и да интегрират целите за опазване на водите в други секторни политики (особено в селското стопанство, енергетиката, транспорта, управлението на наводненията).

 

 

 

 

 

 

 

 

#ProtectWater

Участвайте

Включете се

 
Приемам политиката за поверителност*
Съгласен съм с горепосочената политика за поверителност. Моите данни ще бъдат съхранявани за срока на тази кампания. Наясно съм, че данните ми ще бъдат прехвърлени и управлявани от Европейската комисия за целите на общественото допитване. Разрешавам на Европейската комисия да публикува моя отговор анонимно.
Прочетете отговорите, които ще бъдат изпратени на Европейската комисия от Ваше име
Моля, попълнете всички полета
Моля, проверете своята електронна поща
Вече участвахте в допитването
Моля, приемете декларацията за поверителност
Нещо се обърка. Моля, заредете отново страницата или опитайте по-късно.
* За задължително попълване
 
375 386 души казаха своята дума. Помогнете ни да достигнем 400 000  граждани!

Търсим още спасители на реките

Благодарим Ви, че взехте участие в инициативата за защита на водите!

Помогнете ни да я разпространим.

Помолете Ваши приятели да се присъединят.
П.С.: Не забравяйте да си проверите пощата и да потвърдите абонамента си за нашия бюлетин.